Духовния аромат на Родопите. Ресмие Мюмюн и нейната стихосбирка "Medine Gülü" (Мединска роза)

 

В света на съвременната литература има гласове, които не просто разказват истории, а лекуват души и градят мостове между земното и божественото. Един такъв глас, идващ от сърцето на Родопите, е този на поетесата и журналист Ресмие Мюмюн. Нейната поредна стихосбирка, озаглавена "Medine Gülü" / Розата на Медина/, е емоционално и духовно пътуване, което заслужава специално внимание в страниците на списание "Мюсюлмани". Тази творба написана с изящество на нейния майчин турски език, е не само поредната книга, а молитвен зов и израз на безкрайна обич към Пратеника на Аллах /с.а.с./.

Пътят на Ресмие Мюмюн към върховете на поетичното изкуство е белязан от непрестанно търсене на знание и силна връзка с родните корени. Тя е родена на 7.септември 1976 г.в град Кърджали, като израства с духа на село Багра/ Бояджъкьой/  и Костино /Кемиклер/. Нейната академична биография е впечатляваща и разностранна - тя е филолог, педагог и журналист. През 1997 г. завършва Полувисшия институт в Кърджали, а по- късно се дипломира в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". През 2011 г. надгражда своята квалификация с втора магистратура по "Журналистика, реклама и връзки с обществеността". Този солиден образователен фундамент й позволява да съчетава успешно учителската професия /преподавала е турски и английски език в продължение на шест години /  с активната журналистическа дейност. Днес тя е утвърдено име в редакцията на вестник "Кърджали Хабер", където със своето перо отразява пулса на обществото.

Литературния дебют на Ресмие Мюмюн е през 2006 г. в детския вестник "Филиз" и детското списание „Балон“ със стихотворението "Öğrencilerim". От този момент нататък поезията се превръща в нейна съдба. "Medine Gülü" е нейната  седма стихосбирка според авторката, явяваща се естествено продължение на досегашните й книги като Ak Meleğim  (2009),  Babamın kızı  (2014)  и "Minik serçe" (2015).  Творчеството й не остава незабелязано - тя достойно представя България на множество международни поетични срещи и фестивали, а през 2015 г. е удостоена с престижната награда "Hikmet Оkuyаr" за изключителни заслуги към поезията.

Централно място в тази книга заема фигурата на Пророка Мухаммед /с.а.с./, на когото е посветено и заглавното стихотворение. В него Ресмие Мюмюн използва богата символика, за да опише величието на "Розата на Медина". За нея той е източник на "нур"/ божествена светлина/, който обгръща душата и я пречиства. Тя подчертава, че който не притежава "окото на сърцето /gönül gözü/, не може да прозре милостта и стойността на тази свята обич. Стиховете й, написани на турски език, носят автентичната мелодика на езика и дълбочината на една искрена вяра.

Ето и част от поетичните шедьоври включени в тази стихосбирка:

MEDİNE GÜLÜ

(3 Мayıs 2016, Kırcaali)

Nasıl anlatayım ben senin güzelliğini

Kainatı kıskandıran müthiş heybetini

Bülbülleri mest eden tatlı muhabbetini

Aşkların en güzeli sensin Medine Gülü!

 

Mevsimsiz çiçek açan yedi cennet kokunla

Yeşiliyle taçlanan sır dolu yaprağınla

Ruhu sarıp sarmalayan Yaradan nurunla

Aşkların en güzeli sensin Medine Gülü!

 

Sevmesini bilmeyen ne bilsin kıymetini

Gönül gözü görmeyen ne bilsin rahmetini

Allah'ı bulamayan ne bilsin Habibi'ni

Aşkların en güzeli sensin Medine Gülü!

Друго стихотворение което ми направи силно впечатление, която поетесата споделя с нас, разкрива дълбокия личен копнеж по свещените места и болката от съвременното състояние на ислямския свят. Стихотворението е молитвен повик за единство и мир:

YOLLARINA DÜŞTÜM

(02.05.2015, Resmiye Mümün)

Yollarına düştüm ey kutlu Nebi

Çekilmez oldu Medine hasretim

Sana layık olmasam da Efendim

Ravzana yüz sürüp ölmek isterim.

 

Sensin benim nur yüzlü Peygamber’im

Peşinden yürüdüğüm Muallim’im

Sensin kalbimi ısıtan Güneş’im

Gönlümün tek sultanı Muhammed’im!

 

Sensiz bu dünyada yaşamak haram

Ümmetin perişan, ümmetin mazlum

Din kardeşlerim birbirine düşman

Sensiz güller açmaz oldu Resul’üm!

           Тези стихове на Ресмие Мюмюн не са просто подредени думи, а жива емоция. Тя напомня на читателя, че без духовното присъствие на Пророка /с.а.с./, светът губи своите цветове- "розите престават да цъфтят". Нейния апел за братство и край на враждите сред вярващите звучи по-силно от всякога.

             В заключение можем да кажем, че Ресмие Мюмюн е поетеса, която пази чистота на езика и силата на вярата в едно динамично време. Нейната стихосбирка "Medine Gülü" е ценен дар за всеки читател, който търси покой и вдъхновение. Пожелавам на поетесата нестихваща творческа енергия, за да продължава да ни радва със своите стихове, които ухаят на "седемте рая" и носят светлина на Родопите чак до Медина. Нейният път е доказателство, че истинското изкуство винаги намира своя път към сърцата на хората, когато е подплатено с искреност и преданост към Твореца.

 Д-р Кемал Рашид - историк

Гр. Пловдив

Списание "Мюсюлмани"

Април 2026